Изпращането на съзнанието ни в съвършени геометрични форми ни позволява да излезем от рамките на времето и пространството. Като работим по този начин в същата тази конструкция, от която е създадено всичко, няма начин да сгрешим.

(Саламандровият орб )

Орбите са енергийни полета с кълбовидна форма, които често се появяват на снимки и видеофилми. Приличат на съвършени некухи сфери. Като че ли се движат по своя воля и в много случаи могат да се видят или снимат като многоцветни кълба с разнообразни сложни вътрешни шарки. Съществуват много мнения относно техния произход, тъй като орбите не идват от едно място. Орбът всъщност е метод за комуникация през времето, пространството, измеренията и дори междугалактическите граници. Някои хора наистина ги виждат или усещат.

В общи линии скептиците твърдят, че орбите са просто прашинки във въздуха. Не всички орби обаче са прах. През годините неведнъж се е случвало глас, който сякаш идва от нищото, да прекъсне ежедневните ми задачи с думите: «Вземи фотоапарата», «Излез навън» или «Обърни се», и всеки път, когато съм се подчинявала, съм успявала да снимам орби! В много от случаите тези снимки показват действително движение на орби, понеже след тях се образува «опашка», или следа от енергия. В известен смисъл те приличат на комети, които прекосяват пространството пред обектива. Понякога светът на духовете разкрива присъствието си под формата на орб или други аномалии на снимки. Фотографирала съм орби на места, за които се говори, че са обитавани от духове, и някои мои снимки са били показвани по новините на местни канали. През годините съм срещала много хора, които умеят буквално да извикат орба, за да бъде сниман. На контролните снимки, правени преди «повикването», няма нищо подобно, но след като орбите бъдат помолени да се покажат, следващите снимки са пълни с тях.

Винаги съм се интересувала живо какво може да означават те. Все пак когато някой мисли за подобни явления от метафизична гледна точка, те придобиват ново значение с неограничен потенциал. Наскоро открих, че това явление е нещо много повече от странни аномалии в снимките — че орбите всъщност въплъщават съзнание! Възможно ли е това? Да, истина е.

Най-добрият начин да опиша това изненадващо откритие е да споделя как то ме намери. Странните преживявания не са нещо ново за мен. В ранните етапи на моето пробуждане, докато започвах да осъзнавам енергийната си система, усещането ми за реалност се промени драстично. Започнах да чувствам огромен брой видове енергия от други равнища на реалността. Всяка сутрин си давах време да изследвам тези нови, чудни открития. Започнах да виждам енергията и с течение на времето се научих да манипулирам фините видове енергия посредством движения и музика. Така способността ми да усещам по-висшите реалности се разви още повече. Случваха ми се неща, за които не можех да разкажа на никого и това ме потискаше.

Всяка сутрин, докато работех с енергията, се молех на глас за помощ от който и да било във Вселената, който бе просветлен, който би могъл и би искал да ме напътства. «Покажи ми», казвах аз. Една сутрин, докато изпълнявах обичайната си програма и се молех за напътствия, пред мен се материализира един блестящ Учител. Стоеше по средата на дневната като една жива холограма и от него се излъчваше удивително сияние! Беше много висок, с тъмночервена дреха и дълга коса на вълни. Светлината му бе едновременно силна и нежна. Това бе моментът, когато за мен реалността се промени мигновено и завинаги. Учителят ми показа как да използвам енергията по начини, за които не бях и помисляла, а накрая дори ме научи как да я манипулирам, за да постигна изцеление, за проявяване на по-висши реалности и дори за да научавам разни неща. С течение на времето идваха редица Учители, които ми преподаваха различни предмети, като например устройството на Вселената, много от науките, лечителство и така нататък. Дори и сега Учителите ме напътстват постоянно. Чувствам се все едно съм онлайн с безжична връзка и получавам информация по най-различни теми в главата си. Зная, че звучи странно, но е истина — и много от онова, което ми казаха, бе научно доказано дълго след като бях получила информацията.

Това бе едно удивително пътуване, в което се научих на доверие, да бъда открита за неочакваното и да живея с вярата, че всеки един момент е съвършен, независимо какво се случва. Когато го правя, животът ми прави безкрайно положителни завои, движен от сила, която е много по-висша от мен. Поради това работата ми ме отвеждаше от място на място по цялото земно кълбо, където се срещнах и разговарях с хиляди хора. От всяка среща научавах по нещо ново. Когато вземем решение да не се опитваме да контролираме нещата и искрено да вярваме в момента, се случват удивителни неща. Започваме да усещаме синхронност на живота си с този на други хора. Препятствията се отстраняват от пътя ни и престават да съществуват и чудесата се случват едно след друго. Животът добива вид на добре хореографиран танц. Няма такова нещо като съвпадения, има само възможности.

Учителите често ми дават научна информация, която надхвърля знанията ми. Най-често имам някаква представа за какво става дума, но сведенията често съдържат сложни научни данни, които са далеч извън моята сфера на образование. Обикновено правя всичко възможно да предам тази информация на някого, който може да я използва по-добре от мен. Често се шегувам, че всеки, когото трябва да срещна във връзка с това, в крайна сметка се озовава в дневната ми. Най-удивителните хора са идвали в точния момент и са притежавали точния опит или връзки за онова, което съм имала да споделя в момента. Когато например ми беше необходима информация за генетиката, една генетичка се обади да си запази час при мен — и дойде, чудейки се защо. Скоро обаче открихме! Докато разговаряхме, започнах да споделям с нея информацията, която бях получила, за комуникационните промени в нишките на човешката ДНК. Тя бе доста изненадана, като чу какво са споделили с мен Учителите, защото учените бяха открили явлението едва предишната седмица. А аз имах тази информация от две-три години. Колко забавно ми бе да й кажа какво ще бъде открито след това! С течение на времето между нас се установи чудесно приятелство. Веднъж, докато търсех информация за определени аспекти от ядрената енергия, при мен си записа час ядрен инженер, така че успях да споделя с него каквото знаех. (По-късно се омъжих за него, така че с един куршум ударих два заека!) При мен са се извървели какви ли не учени — ракетни инженери, биолози, патолози, натуропати, хомеопати, акупунктуристи, филмови продуценти; идвали са и ще продължат да идват, защото вярвам. Винаги съм открита за по-висшите реалности.

През последните няколко години съм получила много информация под различни форми за Децата на новото време. Работила съм с безброй малчугани и техните семейства и съм установила, че тази информация е вярна, а и самите деца го потвърждаваха. Особено миналата година ми донесе толкова много чудни открития и нови преживявания, че имаше неща, които не разбирах; все пак вече съм ги проумяла. Джеймс Туаймън направи голям принос за нашия свят, като откри, че Децата индиго общуват медиумично по линиите на вселенската мрежа. Те се свързват помежду си и с хора, които са «настроени» по този начин, където и да се намират и по всяко време. Те наистина са удивителни. Сетне Туаймън се срещна с много от децата, които общуваха с него по този начин, и свърши чудесна работа, като описа това явление за света. Също така много от Децата на новото време общуват по различен начин, който е не по-малко необикновен, но и не по-малко реален.

През лятото на 2005 г. поех ангажимента да направя презентация на едно изложение в Спокейн, щата Вашингтон. Вече бях участвала няколко последователни години на това изложение и всеки път посетителите очакваха с нетърпение презентациите ми по някои теми. Веднъж, месеци преди събитието, Учителите ми казаха, че трябва да говоря за децата. Чувствах се малко несигурна, тъй като все пак никога не се бях смятала за експерт по детските въпроси. Бях работила с много семейства, но нямах усещането, че разполагам с организирана, солидна или доказуема информация, за да се получи презентацията както трябва. Учителите обаче бяха непреклонни. В главата си чувах отново и отново: «Говори за децата». Явно нямаше да се откажат! (Когато искат от мен да направя нещо, Учителите го повтарят, докато не се съглася. Честно казано, това понякога е досадно. Научила съм се обаче, че когато са толкова настоятелни, е по-добре да ги послушам, дори когато исканията им поставят на изпитание опита или логиката ми в момента.) Обикновено, когато ме притискат така, животът ми преминава на по-горно равнище. Обогатявам се с по-задълбочено разбиране, нови идеи, добри връзки и откривам нови начини да преподавам — въобще, всякакви добри резултати. Излишно е да се съпротивлявам, тъй като и без това накрая правя каквото ми кажат и винаги се получава чудесно! И така, тогава в крайна сметка се съгласих.

Лекцията ми за децата беше обявена и резултатите бяха много добри, както в продажбите на билети, така и в броя на хората, които дойдоха на изложението, за да споделят с мен историите си. Направо не можех да мръдна от посетителите, които идваха в моя павилион и ме спираха извън него, за да ми разказват случилото се с тях, да ми задават въпроси и да изказват загрижеността си за конкретно дете. Тогава осъзнах наличието на остра нужда от информация за Децата на новото време и започнах да разбирам какво са имали предвид Учителите.

Сутринта преди лекцията една жена на име Джули се спря пред павилиона да поговори с мен и започна да ми разказва историята си. Живеела в малка общност в Монтана, работела като медицинска сестра и притежавала интуиция за болестите. Подобно на мен, често била търсена от лекари, юристи и други професионалисти, също така и от семейства, заради работата си с някои типове деца. Тя ми сподели фантастични истории за децата, с които работела, и за начина, по който ги откривала — или по-скоро те я откривали! Джули получавала «съобщения». (Определено разбирах какво има предвид!) Изведнъж чувала нещо от рода на: «Качи се в колата си и карай», и се подчинявала, без да има каквато и да било представа накъде отива. Когато стигнела на съответното място, й се «казвало» да спре, да отиде до вратата и да позвъни. Когато вратата се отваряла, тя без колебание задавала въпроса; «Има ли дете тук?» И винаги имало!

Децата повиквали Джули по телепатия.

Най-често това били деца с тежка физическа инвалидност. Не можели да говорят, а някои не чували или не виждали, така че общували по телепатичен път. С други думи, установявали контакт със съзнанието си. В един от домовете, които посетила, момченцето самодоволно й казало (по телепатия и със знаци) какво е правила до този момент през деня. Знаело с подробности всичко, което била правила, преживяла и почувствала през целия ден! В повечето случаи Джули научавала, че детето скоро ще бъде дадено в дом поради тежката си инвалидност или защото семейството не можело да му осигури нужното количество грижи. Обикновено Джули питала родителите дали може да поработи с детето и родителите или настойниците се съгласявали, защото и без това отчаяно се нуждаели от помощ.

След като разказа всичко това, тя отвори един албум и започна да ми показва снимки на децата. Повечето от тях изглеждаха напълно нормално. Това, което веднага ми привлече вниманието, бяха аномалиите в тези снимки — когато тези деца биваха фотографирани, около тях се виждаха енергийни полета на цветни орби, пълни със свещени геометрични шарки или изображения на математически формули, като например множеството на Манделброт. Отначало, когато забелязала аномалиите в снимките, Джули си помислила, че може да са резултат от проблеми в апарата или нещо във въздуха. Усещала, че е нещо много по-важно, затова започнала да експериментира с различни фотоапарати. Пробвала с дигитални, 35-милиметрови и за еднократна употреба — изобщо каквито успяла да намери — и резултатите винаги били едни и същи: орби с геометрични шарки в ярки цветове. Тези снимки обаче били много по-сложни от «обичайните» за орбите. Когато попитала децата какво е това на снимките, те й казали, че нарочно създават аномалиите! Оказало се, че орбите са целенасочени проекции на съзнанието. Когато чух това, силно се развълнувах. От години имах подозрения за орбите, но така и не успявах да докажа теорията си… до този момент.

На снимките ясно личаха орби, които бяха уникални за всяко дете, независимо кога и къде бе правена снимката. Всеки от орбите в своята сложност представляваше разпознаваемо енергийно изображение на съответното дете и аномалиите бяха последователни в цялата й колекция. Те се повтаряха на снимки, правени на различни места, докато децата и родителите или настойниците им участваха в различни дейности. Децата умишлено поставяха своите енергийни подписи. Но това не бе всичко. След първите снимки Джули и нейните приятели продължили с експериментите. Един ден завели две от момчетата (за които се знаело, че общуват по телепатия) на различни спортни събития в два противоположни края на града. Снимали ги по едно и също време. И на двете снимки имало орби, разположени по един и същи начин, с абсолютно еднакви шарки. Момчетата били хармонизирали честотите си, за да кажат нещо в картинна форма. Това не беше случайност. Трябва да призная, че бях впечатлена. Попитах Джули дали мога да покажа нейните снимки по време на лекцията си, тъй като смятах, че ще са ценно допълнение към мистерията на Новите деца. Знаех, че в цялата тази работа има нещо повече, но тогава просто не можех да напипам какво. Дойде следобедът, когато щях да изнасям лекцията. Трябваше да продължи два часа. Чудех се как ще ги запълня. Знаех ли достатъчно от срещите и разговорите си с децата и техните родители и настойници, за да се получи нещо смислено? Е, презентацията мина чудесно и осъзнах, че преживяванията ми са донесли цяло богатство от информация, което далеч надхвърли очакванията ми. След като описах основните характеристики на различните деца, поканих публиката да участва с въпроси, коментари и разкази за лични преживявания. Хората бяха много развълнувани от възможността да споделят своите въпроси и загриженост за децата, които познаваха или имаха в семействата си; бях просто изумена от тяхната отзивчивост. Не само че двата часа, които ми бяха определени, се стопиха като миг, но и накрая, когато вече нямаше как да останем в залата, още дълго дискутирахме отвън в коридора. Е, добре, извадих си поука. Чакаха ме обаче още изненади.

На другата сутрин се събудих с някакво странно усещане. Когато започнах да се обличам, като че ли не можех да пазя равновесие и постоянно се накланях надясно. Затворих очи и се отправих мислено към източника на неразположението. Прегледах си енергийните полета и онова, което открих, много ме изненада — в полето ми имаше сияен небесносин орб! Намираше се отдясно на тялото ми, малко под нивото на рамото ми. Беше наситен с толкова енергия, че усещах тежест. Нямах представа какво се случва, но смятах да разбера.

В края на деня в полето ми вече имаше четири орба, всичките отдясно и в различни цветове. Единият беше небесносин, вторият — почти с цвят на сьомга, третият — златист, а четвъртият — бледозелен. Буквално не можех да стоя изправена заради енергийната им тежест. Едва ли е необходимо да отбелязвам, че това доста ме смущаваше, но тъй като непознатите явления не са новост за мен, просто се примирих.

Този ден бях много заета на изложението, но при всяка възможност се «проверявах». Орбите останаха в полето ми през целия ден и лека-полека започнах да свиквам с интензивността на допълнителната енергия в него. Бавно, но сигурно взех да се изправям. Когато същия ден видях Джули за малко, й казах какво става, а тя се засмя и отвърна, че съм «посветена». По нейните думи, след като видят снимките на децата, много хора започват да усещат орбите. Повече от това не знаеше. Макар че се надявах да имаме възможност да разговаряме пак, никога повече не я видях. Знаех, че в това има нещо много повече от обикновено усещане на орбите. Бях увлечена, заинтригувана и само наблюдавах и чаках.

От Спокейн отлетях за Седона, щата Аризона, за да изнасям лекции на едноседмична конференция. Имах два дни да си почина преди началото на конференцията и тъй като бях пристигнала преди другите лектори, използвах възможността да остана насаме със себе си. През тези два дни усетих още много орби, които се прикрепиха към енергийното ми поле. Осъзнах, че се събират във всякакви цветове и размери. Тъй като това бе ново преживяване за мен, мина известно време, преди да се сетя, че трябва просто да чакам и да наблюдавам явлението. Когато го направих, осъзнах, че съм взела «автостопаджии».

Всеки орб носеше в себе си съзнанието на различно дете. И те ми говореха. Боже мои!

Това бе един от онези моменти в живота ми, когато бях сигурна, че всичко, което смятах, че зная, се променя. Както когато Учителите се появиха за пръв път, се усъмних в себе си. Дали не започвах да си губя ума? В никакъв случай! Това беше съвсем реално. Трябва да призная, че бях зашеметена от всичко, което означаваше това преживяване. Колкото и да съм свикнала със странните явления, това бе нещо съвсем ново. Така че си помислих: «Какво пък толкова», и Започнах предпазливо да общувам по телепатия с децата. Чувствах се малко глупаво да стоя сама в Аризона и да говоря на енергията в моето поле, докато… те не ми отговориха. Леле!

Започнаха да се случват удивителни неща. Не само че в енергийното ми поле започна да се събира съзнанието на различни деца, но и около мен започнаха да се трупат земни малчугани. При всеки полет до края на лятното ми пътешествие (а те бяха много) седях до — всъщност бях заобиколена от — деца на най-различни възрасти. Около мен гъмжеше от цели класове, училищни оркестри, спортни отбори и много други видове групи, всичките, пътуващи по различни причини. Същото важеше за летища и ресторанти, и буквално за всички обществени места, където ходех. Това не можеше да е съвпадение. Също така през този период имах много задълбочени разговори с децата на най-различни теми. За мен тези ескалиращи преживявания бяха истинско вълшебство — и знаех, че ще има още!

В началото на 2006 г. замислих документален филм за Децата на новото време, който трябваше да е въз основа на написаното тук. Исках да споделя за някои от чудните послания, които тези изключителни деца донасят в нашия свят. Точно преди да тръгна за лятната си обиколка, срещнах Майкъл Ший, който продуцира филм за онова, което се случва между преражданията. Тъй като имам пълен сетивен усет за другите измерения, Майкъл ме беше наел като личен консултант по специалните ефекти за филма. Двамата с него бяхме провели дълъг телефонен разговор по време на престоя ми в Седона. Планирахме някои от предпродукционните неща, които съпътстват производството на един филм. Казах му за детските орби, които вече разговаряха с мен, както и за плановете си да направя филм за тези деца. Майкъл много се развълнува, докато му разправях какво съм преживяла. Попита ме: «Защо не вмъкнеш филма си в моя?» Ама че чудесна идея! Наистина исках да помогна на хората да видят какво се крие зад илюзията на ежедневието, а също така и колко крехки и необикновени деца не получават онова, от което се нуждаят. И сега ми се отваряше възможност да направя всичко това! «Да!», отвърнах убедено. Накратко казано, станах съсценарист заедно с Майкъл. Понастоящем планираме и продължение.

Децата не само оказват въздействие върху живота ми, но и ми помагат със сценария. След като телефонният ми разговор с Майкъл приключи, започнах да си приказвам по телепатия с орбите, т.е. с децата, чиито съзнания кръжаха около мен. Разбира се, те бяха чули разговора ми с Майкъл. Попитах ги дали биха ми помогнали в написването на сценария. (Тогава още и през ум не ми бе минавало, че те са до мен именно по тази причина!) По-късно седнах на компютъра и им казах, че сега моментът е особено подходящ за обсъждане, тъй като имат пълното ми внимание, а и мога да записвам посланията им. Заразпитвах за орбите, за децата, за това какво искат да кажа в книгата си и да бъде показано във филма. Те започнаха да ми разказват, да споделят философиите и наблюденията си върху нашия свят и отвъд него. Също така ми показаха нови светове с вълшебни пейзажи, за които по-късно писах в сценария. По време на разговора им зададох и някои въпроси за човечеството и другите светове. Ето какво споделиха те:

Спомням си какво беше, преди да дойда тук. Всички казваха истината и никога никого не обиждаха.

Нищо на земята не е толкова важно, колкото всички си мислят. Това са дреболии. Онова, което има значение, е вечното.

Как така хората не си спомнят времето, когато всички неща бяха съвършени? Защото те все още са.

Иска ми се хората да можеха да видят какво си причиняват един на друг. Може би тогава ще се научат да се отнасят добре с околните.

Да си любов е много по-различно, отколкото да мислиш за нея.

Толкова много хора изглеждат нещастни. Това е, защото не си спомнят кои са всъщност…

Помисли си само какво щеше да бъде, ако вчера беше днес, а утре също беше днес. Нямаше ли това да означава, че сега е винаги? Защото това е именно така.

Снощи ми се стори, че сънувам как мога да летя. После осъзнах, че не сънувам, а наистина мога да летя.

Когато нечия реалност се промени така драстично, винаги е добра идея той да направи така наречената «сверка с реалността». Често го правя, защото реалността има склонност да се мени често за мен. Затова казах на малките си приятели, че техните орби са фантастични, но бих искала да се запозная с тях и в земните им тела, ако наистина съществуваха. Дори не подозирах какво ще се случи след това!

Малко след молбата ми да се срещна с децата, чиито орби бяха дошли в енергийното ми поле, имах записан час за тълкование за нов клиент, когото никога не бях виждала. Хората често си записват час при мен по електронната поща заради месечния ми бюлетин «Онлайн съобщения». Обикновено преди първия сеанс с клиента никога не сме се виждали и дори не сме разговаряли по телефона. В уреченото време телефонът звънна и от другия край на линията долетя радостен женски глас. Тя започна разговора с извинения. Каза, че сеансът всъщност не бил за нея, а за 11-годишния й син, който не говори, а също така има и други физически проблеми. Та тя била записала час за сеанса по негова молба. Когато започна да ми разправя за Уилям, в полето ми се чу бърборене. Орбите силно се развълнуваха и аз неволно се засмях. «Питам се — казах на майката (без никакви предварителни обяснения) — дали Уилям не е едно от децата, които разговарят с мен». Тогава тя също започна да се смее. Каза, че се чудела дали ще кажа нещо, понеже синът и твърдял, че говорел с мен от известно време. Леле. Леле! Е, нали това исках? Така започнаха интересните, толкова скъпи на сърцето ми отношения с Уилям и майка му, които продължават и до ден днешен.

След сеанса ми бе останало достатъчно присъствие на духа, за да попитам орбите, които все още се навъртаха в полето ми, кой от тях е Уилям. Оказа се, че е един светъл орб с цвят на сьомга точно над главата ми. Животът току-що бе станал още по-странен, но нещата най-сетне започваха да се изясняват. От онова съдбовно запознаване с Уилям имахме някои много специални моменти, за които можете да прочетете в девета глава. Отначало предпочетох да споделя за орбите само с подбрани хора, които също започнаха да преживяват това явление.

Моята приятелка Пам — жена, надарена с медицинска интуиция, лечителка и шаман, бе поканена по телефона да работи с момче, което се беше разболяло след опустошенията на урагана Катрина по крайбрежието на Залива. Ще го наричам Дилън. Дилън се разболял сериозно, след като се завърнал в разрушения си квартал. Той и няколко души от семейството му се върнали в района, за да помагат на другите и да видят в какво състояние е домът им, който се оказал срутен. Докато газели из замърсените порои, семейството се натъквало на ужас след ужас. Имало цели групи плаващи трупове. Около седмица след посещението в квартала Дилън се разболял сериозно. Вдигнал висока температура и бил приет в болница. Когато състоянието му продължило да се влошава и обичайните медицински изследвания не показвали причината, един от неговите учители се свързал с Пам. Преди бурята Дилън бил съвсем здраво момче и болестта му озадачавала всички, които полагали грижи за него. Скоро той изпаднал в кома и не бил в състояние да общува по обичайните начини.

Пам установила телепатичен контакт с него и той отговорил. (До този момент й бях казала само за орбите в енергийното си поле, но не и какво представляват.) Пам усетила, че в енергийното й поле, точно пред челото й, имало орби. Когато Дилън започнал да й отговаря, тя интуитивно го попитала дали не е един от четирите орба, които усещала. Да, разбира се, че бил! Когато го запитала как общуват, той отвърнал, че когато подава послания със сърцето си, човек същевременно му позволява и да приема такива. В основни линии, когато общуваме с любов, ние отваряме всички врати, които, когато са затворени, създават пречки за интуитивната ни същност. Дилън и обяснил, че единствената причина децата да могат да пътуват и общуват по този начин е, защото имат повече чистота. Те все още са невинни и не са издигнали прегради около себе си, както правят повечето възрастни. Освен това Дилън казал, че пътуването под формата на сфера позволява на съзнанието им да минава и по най-тесните пътеки на творението, без да им се случи нищо лошо и без да се загубят.

Обяснил й, че се чувства неудобно в тялото си, тъй като то не можело да се разширява и свива, както можело да прави енергийното, преди той да дойде в този свят. По негови думи, идването на земята било въпрос на избор и всеки решавал дали иска това преживяване. Той самият предпочитал да не продължава земния си опит, тъй като не напредвал с духовните знания толкова бързо, колкото му се искало, и смятал, че ще е по-добре да се учи и преподава «отвън».

Когато лечителят се привърже твърде много към клиента, може да се стигне до нежелателни резултати. Разбира се, трябва да има искрено съчувствие, но когато се прекоси онази тънка емоционална линия, лечителят става крайно уязвим и дори може да се наруши чистотата на лечението. Особено трудно се поддържа този неутралитет, когато се работи с дете. Пам бързо се привързала към Дилън, макар като професионалист да знаела, че това не е добра идея. Загрижена, тя го попитала защо й е толкова трудно да избегне емоционалната връзка с него. Обяснението, което й дал, било чудесен урок за нея. «Досега — отговорил Дилън — ти не разбираше значението на работата си. Привързана си към нея интелектуално, а това не е истината. Трябва да се отпуснеш и да не държиш толкова на резултатите. Истинската вибрация идва от сърцето и разликата е много фина. Сега ти започваш да я виждаш».

Дилън така и не дошъл в съзнание и скоро след това си отишъл. Разговарял с нея през цялото време на прехода си. Когато Пам го попитала за неговото заминаване, той казал: «Нивото на ефекта от сегашното колективно съзнание на хората на земята върви против законите на Вселената, на цялото сътворение. Колективното съзнание е приело за своя основа емоциите. Емоциите нямат нищо общо със съзиданието или разрушението, освен когато използваш страст, за да подклаждаш намерението си да реализираш нещо. Добър пример за това е молитвата. Когато се молиш от душа и сърце, молитвите ти биват чути. Това не е всъщност емоция, то е съзидание от чиста любов. С емоциите не можеш да задържиш енергията на висшите вибрации, понеже не си в истината. Всичко, което е земно, трябва да достигне щастието. Както упражняваш тялото, така трябва да упражняваш и своята божественост».

Слисана, Пам казала на Дилън: «Ти си толкова голям!»

Той отвърнал: «В теб има равнище на съзнание, което е над емоциите и се основава на високите честоти, но ти го подминаваш с онова, което учиш. Трябва да поддържаш равновесието. Това ще промени изходящия резонанс от епифизата, която е начало на реката на живота».

Пам попитала: «Но защо избра тъкмо мен, след като има толкова много други, с които можеше да говориш?»

Дилън отговорил: «Пам, когато поиска да разбереш какво се случва с теб, ти все едно извика името си към Вселената. Мислеше си, че призоваваш Бога, но ние всички сме Бог. Мнозина от вас вече могат да ни чуват. Трябва да слушаш, защото ние можем да ти помогнем. Хората от твоя свят, които започват да се пробуждат, да си спомнят кои са, трябва просто да си припомнят. Престани да мислиш за себе си и недей да скърбиш за мен, а ликувай! Поработи върху родителите ми. Те са тези, които имат нужда от теб сега. Гледай право в орбите, които те посещават. Общуването ти с тях започва в челните лобове на мозъка ти. Ти си отворена за тях. Това не е промяна на ДНК. Твоят хармоничен отпечатък сега е като апел към всички вселени. Напускайки по този начин, аз избрах да повлияя върху цяла една общност с болестта и смъртта си. Животът се променя постоянно и всеки от засегнатите има избор как да постъпи с това преживяване. То засяга не само моето семейство, но и приятели, съседи и цялата общност. Например виж как ти повлия запознанството ти с мен».

Постепенно връзката с Дилън избледняла, защото той се отдалечавал все повече натам, където искал да бъде — и накрая изчезнал.

Сега, когато все повече от тези деца установяват контакт с мен и онези, които ги чуват, откриваме, че то става доста лесно. Процесът горе-долу се състои в това да изпратиш мисъл и да чакаш за отговор, който почти винаги идва незабавно. Осъзнатостта на тези деца е удивителна — те сякаш са настроени на вълните на всичко, навсякъде и по всяко време.

Нови орби идват и си отиват и при всеки от нас някои остават. Води ги силното желание да ни накарат да чуем онова, което имат да ни кажат, Много от тези деца са споделяли с мен, че единствената цел на живота им е да ни помогнат да си припомним за любовта, кои сме и за факта, че да бъдеш човек е нещо много повече от настоящото човечество.