Да създадеш нова реалност в този свят е толкова лесно, колкото и да го направиш.

((Телепатично послание от едно от децата) )

Защо тъкмо сега се раждат толкова много деца с особени дарби? Защо са «различни» от другите хора? И с какво са различни?

Еволюцията на човечеството е цикличен процес. Както описах по-подробно в книгата си «Пирамиди на светлината: пробуждане за новите многоизмерни реалности», нашите електромагнитни енергийни полета и генетични структури еволюират към първоначалното си състояние, а именно светлината — същата светлина, която е нашият Източник, Бог и Създател. До известна степен всеки от нас носи тази светлина в себе си и тя съдържа спомените за всички времена. Паметта на светлината в нас тласка нашата еволюция обратно към нейния произход.

Преди измеримото време и в процеса на еволюцията си като човешки същества ние сме се сгъстявали все повече и повече, докато сме придобили сегашната си форма. В този процес сме се сдобили и с ум, тъй като сме били изправени пред необходимостта да оцелеем като биологични същества. Докато сме мигрирали в различни посоки, тласкани от нуждата от препитание и климатичните промени, е трябвало и да се научим да общуваме помежду си. С това общуване са се развили изкуствата, недоловимите оттенъци в речта, а по-късно и човешкото его. Дори и днес егото на човека му съобщава дали е в безопасност, като го прави въз основа на минал опит. Егото често лъже, тъй като оценява обстоятелствата в светлината не на истината за момента, а на онова, което сме преживели в миналото. Поради това логически мислещият мозък понякога запълва празнините, така че фактите да добият смисъл — и това често ни вкарва в беля! Подобно на махало, ние сме минали покрай най-ниската точка на съществуването си и сега движението ни е насочено нагоре. Тъй като с всички сили се стремим към своя Източник, в нас настъпват някои промени.

Всеки човек има своя ДНК, чиито нишки приличат на извита стълба (вж. фигура 1). Нишките на ДНК се състоят от белтъчни сегменти, които се свързват един с друг. Начинът, по който тези белтъчни влакна са свързани от хилядолетия насам, е посредством линейни връзки между сегментите, при което се получава нещо като верижна реакция. Един белтъчен сегмент предава нещо на следващия и така нататък.

Когато в тялото на човека настъпи някаква промяна, РНК пренася послания от и към ДНК (вж. фигура 2). РНК разпознава събитията в човешкото тяло, за които ДНК трябва да знае, и пренася съобщения за тези събития из целия организъм до ДНК, която откликва по съответния начин.

Освен общуването посредством белтъчните сегменти, ДНК притежава поле от електромагнитна енергия между и около нишките, което функционира като радио с течен кристал. Това поле работи на определени честоти, също както радиото се настройва на някоя станция. Електромагнитното енергийно поле в и около ДНК предава и получава данни; освен това казва на тялото и финото енергийно поле около него какви промени са необходими. Когато човек изпитва чувства, физически усещания или емоции — всъщност каквото и да било, — цялата му структура откликва и се променя като цялостна електромагнитна система, а РНК осведомява ДНК за преживяното. Съобщенията преминават по фините енергийни системи, които се свързват безброй пъти помежду си. С други думи казано, нашата ДНК общува с цялото сътворение. Докато общуваме с Вселената, се създават нови реалности. Телата, както и преживяванията ни, се променят в съответствие с тези нови реалности. Ако човешкият организъм се нуждае от приспособяване към нови обстоятелства, ДНК не само предприема съответните промени, но и следи техния ход. Също както с мозъка (от който човек впряга в работа само 5–7 процента), ние използваме много малко от информацията, съдържаща се в нашата ДНК, тъй като сме забравили какъв е пътят за достъп до нея — или поне какъв е бил. Напоследък обаче някои от нас започват да си спомнят.

През последните няколко години нашето РНК започна да разпознава електрически и електромагнитни данни, които преди не долавяше, и да ги пренася по цялото тяло, С други думи, радиостанциите вече обхващат повече честоти. Това променя взаимодействието между сегментите на ДНК и телата ни, а оттам и връзката ни с Вселената.

Новопоявилите се модели позволяват на ДНК да общува по по-различен начин. Децата на новото време са жив пример за тази генетична революция. Вместо линейна връзка, електрическите заряди, които са част от механизма на взаимодействие по цялата спирала на ДНК, са започнали да образуват дъги от един сегмент към друг. Така зарядите често прескачат от един сегмент на едната нишка на ДНК към един или повече сегменти от срещуположната нишка. Това е удивително ново развитие.

Когато нашата ДНК се променя, ние еволюираме. Новите видове електрически връзки в ДНК създават нещо като тъкан или мрежа от електромагнитна енергия между нишките, която — поради липса на по-подходящ термин — ни «преинсталира». Тези нови генетични връзки създават енергийна матрица, ново енергийно поле между двете нишки на ДНК структурата. Когато тези полета започнат да се хармонизират и уеднаквяват, ние се променяме, променят се и децата ни.

Тази промяна в инсталацията е огромен скок в нашата еволюция на съзнателни същества. Човечеството е започнало да се пробужда за нови реалности и дори за по-висши състояния на съзнанието. Започнахме да си спомняме, че представляваме нещо много повече, отколкото смятахме. Безброй хора започнаха да си припомнят свои минали прераждания и да усещат наличието на други измерения. Някои откриват, че няма граници за нещата, които могат да се направят само със силата на съзнанието.

И колкото повече хора «се пробуждат»; толкова по-голям ще е броят на онези от нас, които ще си спомнят.

Като отговор на промените в нас ДНК и РНК ще продължат да се приспособяват. В този процес ДНК на все повече хора започва да еволюира още по-бързо. Това е постоянен процес. Когато ДНК на един, двама, а сетне на все повече и повече хора започне да се променя, идва момент, когато това се превръща в нещо нормално. Мнозина наричат това «критична маса» — моментът, когато едно еволюционно течение се превръща в норма. (Като пример ще дам т.нар. «теория за стоте маймуни», която в основни линии гласи, че когато все повече хора започнат да се държат различно, идва време, когато се достига критичната маса и цялото население спонтанно започва да приема това поведение за нормално.)

Вече сме достигнали критичната маса и в съзнанието. С физическата ни еволюция се разширява и функционалността на съзнанието. От гледна точка на еволюцията това е огромен скок. Не само че децата показват аспекти от висшето съзнание, но наблюдаваме вече дори и при възрастни нива на разширено осъзнаване, които само допреди няколко години бяха нещо нечувано. Поради това децата, които идват на бял свят в резултат от тази нова еволюция, са с нови, по-напреднали модели на комуникация в ДНК.

Новите модели в нашата ДНК доста наподобяват Интернет, само дето са с неограничен обхват и възможности. Нашият потенциал също е безграничен. Съзнанието ни започва да работи с повече лекота и в хармония с нашата ДНК. Колкото по-пълноценна става комуникацията ни с Вселената, толкова повече се пробужда съзнанието ни.

Нашите деца слушат не само с умовете, но и с целите си тела. Нещо повече, енергийните им полета са настроени на много по-широк обхват за приемане и предаване. Децата на новото време общуват с нашия свят с всяка своя частица и светът им отговаря. Но чуваме ли ги истински ние?

Съзнанието и умът не са едно и също нещо. Умът е чисто логическа конструкция — инструмент, който сме разбили с цел да оцелеем като човешки същества. Като част от нашата защитна система, той разсъждава, измерва количества и ни осведомява за напредъка ни в течение на нашите преживявания. Съзнанието не е и нашето его, а същината на истинското ни аз. То не е затворено в тялото и лесно може да пътува в други времена, места и реалности, както в реално време, така и насън. Съзнанието се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината, и е в състояние да ни достави всичко, от което имаме нужда — информация или опит от всяко място от Творението.

Съзнанието е онова, което влиза в образуващите се клетки при зачеването. То носи спомените ни от миналите прераждания; тъкмо затова понякога имаме «дежа вю». Ние вече сме били там. Именно по тази причина ни се случва да имаме чувството, че познаваме някого отдавна, макар да го виждаме за пръв път. То е, защото сме го познавали преди. Съзнанието е онова, което се простира отвъд реалността тук и сега и ни снабдява с интуитивна информация за миналото, настоящето и бъдещето. То е онази част от нас, която е винаги нащрек и знае за всичко в света. Съзнанието може да мести планини, да променя формата на материята, да пътува във времето и пространството и дори в други измерения на реалността. То е в състояние да предизвика изцеление на най-дълбоко равнище, като установи контакт със съзнанието на други и чувства и знае какво преживяват те. То е най-голямата сила и най-дълбоката ни чувствителност.

Тъй като сме се научили да мислим и общуваме логично, в процеса на еволюцията паметта на чистото ни съзнание се е увредила. В резултат на този естествен процес ние сме затворили вратата към осъзнатостта за по-висшите реалности. Сега тази врата започва отново да се отваря. Когато Децата на новото време идват в нашия свят, тези техни врати са открехнати или широко отворени, а съзнанието им с лекота прави онова, което отдавна сме забравили, че можем. Съзнанията на тези деца си спомнят кои са и откъде идват, а тези спомени на свой ред отразяват истинската ни същност.

Тъй като се състоят от електромагнитна енергия, съзнанието и ДНК работят в тандем. В този случай ние сме в състояние да функционираме като целенасочено съзнателни наблюдатели и участници в цялото сътворение. Съзнанието ни преживява всички равнища на реалността, а след това предава съобщения за тези преживявания по електромагнитен път директно на ДНК. (Спомнете си, нашата ДНК получава данни от РНК, обработва ги и предава съобщения за тези преживявания обратно към тялото пак чрез РНК.) Същевременно ДНК предава информация за тези промени на съзнанието и съответно на цялото сътворение. Това е безкраен цикъл, жизненоважен не само за съществуването ни, но и за начина, по който го преживяваме.

Всяка наша мисъл, произнесена дума или преживяване е форма на енергия и съответно има свой хармоничен отпечатък. Всеки такъв отпечатък представлява комбинация от честоти, които, взети заедно, пренасят определени съобщения от и към нас. Например когато преживеем нещо неприятно, е твърде вероятно вътрешните ни органи да реагират по някакъв начин — да ни се разтупа сърцето или да ни се свие стомахът. И обратното, когато имаме приятно изживяване, по гръдта ни се «разлива» емоцията на момента. Човешкото тяло реагира на съответните преживявания. Когато се предават на тялото, енергийните честоти на всяко от тях ни влияят не само физически, но и стават част от нашето съзнание. Така всяко преживяване се отпечатва физически (биологично) и енергийно (в енергийното поле) и тези отпечатъци стават част от нас и от цялото сътворение. Съзнанието също общува директно с ДНК, така че съществуваме едновременно физически и етерно. В резултат на всичко това в следващата секунда вече сме различни. Променя се цялостната ни конструкция, защото енергийната хармонизираща система се е адаптирала към обстоятелствата. Някои от промените са дълбоки, други — по-фини.

Децата на новото време притежават дори още по-директна, ефикасна и усъвършенствана комуникационна система; тя прескача много от етапите, необходими на предишните поколения. Енергийните полета на тези деца са живи предаватели и приемници. Поради това някои от тези малчугани проявяват рядка надареност, като например децата екстрасенси от Китай с техните забележителни постижения или Децата индиго, които общуват по енергийната мрежа. Новите енергийни системи на Децата на новото време са внушителни потоци жива енергия. Те наподобяват на радиоапарат, който е включен постоянно и е настроен на всички възможни станции. Някои от децата умеят да пресяват ненужните данни, други дори няма нужда да го правят, а трети са се научили да обработват цялата информация едновременно, тъй като мозъците им работят по различен начин. За Децата на новото време всички канали са постоянно достъпни, без да им се налага да се настройват на тях. Повсеместно приемане!

Много от Децата на новото време проявяват невиждана осъзнатост, познания и интуиция — всъщност неограничени заложби. Те автоматично използват съзнанието си по начини, които носят на тях и на нас отговори за живота и съществуването отвъд времето. От друга страна, поради структурата на своята ДНК тези деца са свръхчувствителни както към собствените си чувства, така и към тези на околните. Като въплъщение на съзнанието — подсилено от еволюцията на тяхната ДНК — Децата на новото време представляват един напълно нов вид съществуване и продължават да еволюират дълго след раждането си. Техните енергийни полета се адаптират постоянно, променят цветовете си и моделите на движение и цветовите им спектри все повече изсветляват. Онези от тях, които имат подкрепа в тяхната одареност, цъфтят и създават фантастична живопис, музика и наука и ни носят неизмеримо дълбоки прозрения. Те виждат истината за съществуването ни като човешки същества и притежават способността да изразяват наблюденията си с много обич и чувствителност. За съжаление, голяма част от тях остават нечути. Техните дълбоки прозрения биват отминавани като плод на развинтено въображение. А истината е, че техните възприятия и преживявания са напълно реални!