Въведение

Спомням си какво беше усещането да съм у дома. Беше много по-различно от тук. Всичко изглеждаше красиво. Обичах всички и всички ме обичаха. Защо тук не е така?

(Андрю, 4-годишен )

Кои са Децата на новото време? Те са новото поколение деца — безспорно много по-напреднали в развитието си от поколенията преди тях, — които идват в нашия свят с някои изключителни дарби. Мнозина от тях си спомнят къде са били, преди да дойдат на Земята, като голяма част от тях дори си спомнят предишните си животи. Децата на новото време се делят на няколко категории, но проучванията ми показват, че всяко от тях притежава качества, характерни и за други категории, така че е почти невъзможно да бъдат строго класифицирани.

Не всички от тях са Деца индиго! Децата индиго са рушителите на авторитети; те знаят, че нещо в нашия свят не е наред и че правилата на обществото невинаги отчитат конкретните обстоятелства или отделния човек в дадена ситуация. Карайки ни да се осъзнаем, Децата индиго ни отварят вратите към разбирането и правилното възпитание на следващите поколения. Вече има достатъчно информация под формата на книги, статии, уебсайтове и филми за нашите прекрасни Деца индиго.

Настоящата книга се съсредоточава върху деца, които са, общо погледнато, по-малки, но много по-напреднали в развитието си от Децата индиго. Това са Кристалните деца, Звездните деца, Земните ангели и Преходните деца (те са нещо като междинна категория). Всяка от тези групи деца са с удивителни дарби и все пак са неповторими в своите качества. Преходните деца не попадат в никоя от изброените категории, но са не по-малко изключителни.

За тези деца разполагаме предимно с информация, която се предава от уста на уста. Причината за това е същата, поради която метафизичните теми не се радват на голяма популярност, а именно, че чисто енергийните явления са ужасно трудни за документиране и научно доказване. Технологичният напредък все още не е стигнал дотам, че да можем да измерваме фините или изключително високочестотни биофизични енергийни полета на нашите Нови деца. От научна или медицинска гледна точка, ако нещо не може да бъде измерено, значи то най-вероятно не съществува, нали? Определено не!

Изучаването на метафизиката е точно това, което подсказва и името му — изучаване на всичко, което науката не може да измери. Що се отнася до тези деца, при тях има твърде много съвпадения, за да бъдат пренебрегнати, твърде много на пръв поглед несвързани помежду си семейства, болногледачи, учители и деца преживяват едни и същи неща, където и да се намират, за да продължим да отминаваме темата с лека ръка.

Настоящата книга се занимава с онова, което все още не се поддава на измерване, но въпреки това, се случва всеки ден в нашия свят.

Има реалности, недоловими за човешките сетива. В света, съществуват безкрайни измерения, които са част от творението Му — т.е. на Бога, Духа или Създателя, — и всяка една от тези реалности съдържа в себе си безгранични възможности. За повечето от нас идеята за други реалности, или поне тази, в която е Бог, е съвсем близка. Неведнъж съм се удивлявала от факта, че хората с лекота вярват в едно върховно същество или създател на света, но не могат да проумеят, че самите те са жизненоважна и неразривно свързана част от същата тази реалност. Трудно ни е да повярваме, че съществуват и други светове, освен нашия, и че те постоянно оказват въздействие върху живота ни. Дори мнозина се плашат от идеята за реалности извън трите измерения. Моето намерение е да обогатя разбирането на читателя по тези въпроси и да му споделя за реалности, които не могат да бъдат доловени с петте сетива, но са тясно свързани с нашето съществуване. Именно от тези алтернативни светове Децата на новото време ни носят онова, което търсим, откакто свят светува — връзката на всеки от нас с божествената му част.

Ние се състоим от пластове и пластове фина енергия — вътрешно, външно и до безкрая. Описаните тук видове енергийни полета не са просто предположение. Екстрасензорната ми дарба ме е отнасяла в безброй измерения, където съм била в състояние да видя, докосна, вкуся, подуша и чуя тези пластове.

Материалният свят е само една малка част от необятната реалност, повечето от която не можем да доловим с обичайните си пет сетива и дори с по-интуитивната си природа, нашето «шесто чувство». Долавянето на други измерения се извършва със седмото сетиво. В него има три основни равнища на съзнание: «посвещение», при което започваме да усещаме наличието на други реалности; «приобщаване», когато започваме целенасочено да общуваме с онези, които живеят в тях, и «възлизане», когато можем целенасочено да се съединяваме с нашия първоизточник, с Него.

Енергийните ни системи се състоят не само от чакрите и енергийните точки в телата ни. Освен тях имаме много, всъщност безброй пластове енергия, както в нас, така и около нас. С течение на годините тези енергийни полета се променят, тъй като постоянно си взаимодействат с всичко сътворено, както и то с нас. Нашите енергийни полета диктуват емоционалните, духовните, умствените, физическите и дори интуитивните ни преживявания. В нито един момент не сме същите като в предишния, тъй като енергийните полета се променят успоредно с преживяванията ни. Поради това всеки от нас е неповторим. Ние представляваме връхната точка на опита си от самото начало на своето съществуване досега. Ние сме всичко, което някога сме преживели.

Освен това всеки човек се състои от набор хармонични честоти. Енергийно погледнато, той е устроен като една гигантска сложна музикална струна, като всяко равнище на реалност представлява нота от тази струна. Нашите хармонични честоти определят присъствието ни в триизмерната реалност. Те управляват и преживяванията ни на земята, кармичните ни пътувания (т.е. уроците, които се опитваме да научим) и решенията, които взимаме. Енергийната система на човека се развива непрестанно като реакция на неговия живот, средата и света — всъщност на цялото сътворение.

Децата индиго са наречени така заради преобладаващия индиговосин цвят в техните енергийни полета. Описаните в настоящата книга малчугани обаче са с енергийни полета, далеч по-развити от тези на Децата индиго и предишните поколения. Децата на новото време носят жива премяна от фина енергия, която се полюшва и завихря, енергия, която дава на тези изключителни деца неограничена съзнателност, дарби и чувствителност (или «знание») — много повече, отколкото някога смятахме за «нормално». Децата на новото време са изумителни не само със своите прозрения и надареност, но понякога дори с недъзите си. Като човешки същества ние сме учени от предците си, че «различното» е неудобно и трябва да бъде отбягвано. Учили са ни, че може да ни е удобно и приятно само когато хората могат да бъдат спретнато класифицирани и всеки изглежда и се държи като останалите. Но тези времена отминаха. Децата на новото време са вълнуващ скок в човешката еволюция.

И все пак безброй Деца на новото време продължават да живеят пренебрегвани. Макар склонността ни като общество е да класифицираме и категоризираме, все още нямаме параметри, в които да се впишат тези невероятни деца. Това е, защото те не се поддават на ограничаващи категории, дори ги правят на пух и прах. Децата на новото време не са насърчавани и възпитавани по начини, подходящи за техните дарби. Тъкмо затова те имат проблеми във всички аспекти от живота си. Много от тях страдат от липса на грижи под някаква форма, най-често поради невежество от страна на родители и обгрижващ персонал по отношение на истинската природа и източника на особеностите на тези деца. Това не се прави нарочно. В много от случаите тези малчугани изглеждат като всички останали, но вътрешно са съвсем различни. Те знаят неща, за които повечето хора дори не са си помисляли (макар да са ги усещали дълбоко в себе си). Като човешки същества ние често се страхуваме от онова, което не разбираме. За мнозина религиозните вярвания, историческите документи и социалните норми и йерархия повеляват, че всеки и всичко, което е различно, трябва да бъде пренебрегвано, контролирано или укрито. Що се отнася до Децата на новото време, правим много лоша услуга на себе си и света, като не признаваме съществуването им.

Ние, хората от предишните поколения, сме забравили своя произход още с появата си на бял свят. Забравили сме своята дарба, своя Източник, своето съвършенство. Децата на новото време не само си спомнят много от онова, което ние сме забравили, но и са негово въплъщение. Тук целта ми е не да категоризирам стриктно децата, а по-скоро да изследвам явлението Деца на новото време и да разкажа техните истории. Правя го, защото това явление предоставя възможност за положителни промени в нашия свят. Насърчавам читателя да разглежда изброените тук възрастови групи като не твърде стриктни, тъй като има много ситуации, когато те се застъпват, а също и преходни енергии, които създават общи характеристики. Няма две еднакви деца, те просто притежават някои общи качества. Нивата на надареност са различни за всяко дете.

За мнозина информацията в настоящата книга може да е нещо ново. Голяма част от историите тук описват аспекти от реалността, които са извън всякаква логика. Във всеки раздел съм дала множество примери, някои от тях необикновени, други не толкова. Направила съм го нарочно, тъй като що се отнася до енергията и съзнанието, ние притежаваме както общи, така и безброй лични, уникални характеристики.

Някои от историите в настоящата книга може да подложат на сериозно изпитание доверчивостта ви, други определено ще разширят представите ви за реалността. По мое скромно мнение, това е хубаво. Аз самата никога не съм вярвала в идеите и събитията, които са описани на тези страници, докато не само се натъкнах на тях, но и ги преживях. Понякога поуката на живота е, че трябва да оставим настрана вярванията си и да погледнем истината такава, каквато е, а не каквато ни се иска да бъде.

Всеки път, когато нашата «безопасна зона» на ежедневната реалност бива подлагана на изпитание, сме склонни да се отбраняваме и затваряме съзнанието си, тъй като неизвестното ни плаши. Предлагам ви да четете този материал с открито сърце и непредубеденост, като не забравяте, че целта тук е да обогатите знанията си за реалността. Няма как да израснем без предизвикателства, които ни карат да се протегнем, за да достигнем нови висини на мъдрост и познание. И отново, важно е да не се забравя, че не всяко дете притежава качествата, за които се говори тук — също както при биологичната еволюция, отначало има смесен или неравен напредък, докато новите качества спонтанно станат норма сред населението.

Според мен, както на деца, така и на възрастни, често се лепват етикети, за да бъдат определяни, а оттам и разбирани различните типове поведение. Много от тези етикети не само са неправилни, но и в крайна сметка вредят. В момента на безброй деца се дават диагнози като СДВ (синдром на дефицит на вниманието) и СХДВ (синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието). Тези диагнози започнаха да се поставят на всички, които излизат от нормите. Дори по-лошо, тези диагнози са придружени с рецепти за лекарства, които притъпяват сетивата на малчуганите и създават удобно статукво за всички останали. Дали обаче последното е истина?

В някои отношения съвсем различните реалности, знанията за които тези деца донасят в нашия свят, може да ни се сторят плашещи, но това е, защото нямат нищо общо с досегашния ни опит. Смея да твърдя, че «нормалното» е просто възприятие, а възприятията са част от ежедневната илюзия. За да се отдалечим от илюзията, възприятията ни трябва да се променят. Нямам намерение да създавам нови етикети; целта ми по-скоро е да обясня едно съвсем реално явление. Вместо да лепим етикети на всичко, е по-добре да приемем различията и необятните дарби, които Децата на новото време донасят в нашия свят под формата на знание, мъдрост и изцеление — и дори онова, което си спомнят далеч отвъд ежедневната ни действителност.

Този труд представлява съкратено изложение на едно непрестанно изследване. Аз съм едновременно писателка и човек с медицинска интуиция и международна лечителска практика. Пътувам много, за да изнасям лекции, участвам в семинари и провеждам частни лечебни сеанси. В практиката си съм се натъквала на не едно дете, което е поразително надарено и което е не само непризнато, но и смятано за инвалид от родители, учители и обгрижващ персонал, които не са успели да оценят важността на неговите различия. Поради това много от тези деца са болни или с недопустимо поведение. Други са толкова интелектуално, духовно и емоционално напреднали, че страдат от дълбоко чувство на непринадлежност. Тяхната нагласа е чужда за повечето хора и поради това остават нечути, пренебрегвани и неоценени.

Виждала съм и съм провеждала изцелителни сеанси с някои от най-удивителните деца. Те всеки път са ме отвеждали до нови, невероятни висини на реалност. Говорили са ми по теми, които доскоро звучаха като плод на научната фантастика. Всъщност общуването ми с тези деца ме отведе далеч отвъд границите на въображението ми. А мога да ви гарантирам, че то не е толкова развинтено, че да съчиня историите, които ще ви разкажа по-нататък. Неведнъж е повтаряно, че очакванията създават реалността. Склонни сме да гледаме на Децата на новото време през стари призми, които вече не са валидни. Намерението ми е да се преборя с тази склонност, като хвърля светлина върху Децата на новото време, така че хората да започнат не само да ги забелязват, но и да ги възпитават по подходящ начин, насърчават и почитат.

За пръв път разбрах за съществуването на Кристални деца през 1999 г., когато се роди моята внучка. Тя дойде на този свят с извисено съзнание и веднага след раждането започна спокойно да наблюдава онова, което я заобикаляше. По-късно, докато лежеше в скута ми, нейното съзнание направи опит да се надигне и излезе от тялото й, докато тя се бореше с ограниченията на новото си физическо същество. Виждах я как си налага да стане. Съсредоточеността в сините й очички бе много силна, но тя все пак си оставаше в мъничкото телце. Тогава още не подозирах, че тя вероятно бе свикнала да проектира съзнанието си, където искаше, и сега се опитваше да отнесе тялото със себе си. Това бе само началото. Знаех, че внучката ми не е сама в своята одареност, а има и други като нея. Осъзнаването на това ме отведе отвъд любопитството, в неизследваните територии на реалността.

Всяко дете и всяка ситуация са различни. Информацията в настоящата книга се основава на личен опит, събиран от изцелителни сеанси, лични събеседвания и уебсайтове, както и от професионалисти, които не само разпознават тези деца, но и ежедневно работят с тях. Не са много книгите за реалността, която ще разгледаме на тези страници. При случай споменавам за тях. Има и някои страхотни уебсайтове, които дават информация за Децата на новото време — дала съм ги в края на книгата, за да можете да се поровите по-дълбоко в темата. Въпросните списъци не са препоръки, а просто други източници на полезна и прясна информация за тези деца.

Голямото ми желание е тази книга да донесе повече разбиране и да помага на родители, учители, обгрижващ персонал, възпитатели и дори в медицината. И все пак съм я написала най-вече за Децата на новото време, които не получават онова, от което се нуждаят. Много от тях страдат излишно само защото никой не знае какви са нуждите им. Някои семейства просто се боят от талантите, които показват децата им. Този страх предизвиква цял нов набор от проблеми с израстването и съзряването на децата. Когато има такова усещане за различност, винаги е добре човек да знае, че не е сам.

За да не навредя на семействата и техните деца или да наруша неписаното споразумение за поверителност между консултант и консултиран, съм заместила истинските имена на повечето деца с псевдоними — с изключение на Никълъс, който написа предговора, и Лорин, Джон Евърет, Питър и Кристина, за които ще поговорим по-късно. Разбира се, не всички надарени деца приличат на описаните в тази книга, но ще се изненадате колко много са като тях!

Желанието ми е всеки читател да остане с някаква нова информация, искрица любопитство или променено мнение — това в дългосрочен план ще помогне на някое дете, което иначе е щяло да остане незабелязано.

В началото на всяка глава, както и на още няколко места, съм цитирала думите на деца, с които съм общувала. Простотата на техните послания ме вълнува неизмеримо. В много от случаите имам чувството, че Бог, Източникът или Духът говори директно през децата. Те си спомнят.

Когато биват възпитавани добре и насърчавани, Децата на новото време продължават да помнят и успоредно с това споделят с нас удивителни наблюдения и дарби. За съжаление, моят опит показва, че в повечето случаи никой не вярва на поразителните разкрития на тези деца. Те говорят много откровено за онова, което виждат и преживяват, но тъй като са лишени от подкрепа за своите дарби, скоро започват да забравят онова, което са знаели при идването си на Земята. Така постепенно престават да използват дарбите си. Например едно русо и синеоко момиченце, което познавах малко след раждането й, радваше и удивляваше всички, откакто проговори (на много ранна възраст). Сега е на 4 годинки. Ще я нарека Скай (Небе — бел.ред.). Още от съвсем мъничка Скай събира около себе си публика, където и да отиде. Тя е завладяваща личност и привлича всички като магнит. Доскоро, когато хората се съберяха около нея, им говореше за живота, истината и други възвишени неща. Тя е надраснала годините си. Освен това е по-нежна и физически по-съразмерно развита от повечето си връстници. По-късно Скай започна да страни от хората и изобщо престана да споделя пред публика задълбочените си прозрения. Вече не беше жизнерадостна като преди. Когато я попитаха защо е решила да мълчи, отговорът й беше: «Когато говоря пред тях, хората ми се смеят и това ме обижда. Не искам да ми се подиграват, затова престанах да им говоря». Родителите на Скай са изключително щастливи от нейната надареност и дори я насърчават, но другите най-често я възприемаха като спектакъл, като нещо необичайно, и затова тя прекъсна общуването си с тях. Каква загуба за всички нас! За съжаление, в повечето случаи става така. Ако не получават подходящи грижи, доверие и насърчение, някъде към 5–6 годинки децата издигат около себе си защитни стени от енергия, които блокират информационния поток. Скоро повечето признаци за засилена чувствителност избледняват, вратите към висшето съзнание се затварят и всичко бива забравено. Децата са много чувствителни към това, че са наричани «различни». Какво нелепо изказване от страна на нас, «просветените» и «цивилизованите»! Средството за изграждане на един по-положителен свят ни се дава посредством следващите поколения, а ние дори не го забелязваме. Децата на новото време ни носят ключа към тайните на този живот и отвъд него, а ние залостваме вратата. Какво си мислим, че правим?

Предишните поколения смятаха, че децата трябва да бъдат гледани, а не слушани. Сега повече отвсякога трябва да се вслушваме именно в децата. В траекторията на еволюцията ни като човешки същества Децата на новото време представляват мост към висшето съзнание и, да, дори бъдещето на тази планета. Как ще ги разпознаем? Ще чуем ли онова, което имат да ни кажат? Можем ли да направим този скок, Знаейки, че тези деца могат да ни отведат далеч отвъд сегашните ни схващания за реалността, във вълнуващи нови светове на съзнание и възможности? От нас, като техни покровители, семейства и обгрижващи, зависи да ги забележим и да предприемем съответните действия. Трябва да оставим настрана старите си схващания и да отворим сърцата, умовете и душите си за възможностите, които Децата на новото време имат да споделят с нас.

Пред нас стои възможност, каквато ни се предоставя за пръв път в историята на човечеството. По мое мнение осъзнаването е 80% от решението на която и да било ситуация. За да стигнем до това осъзнаване, първо трябва да приемем възможността в нашата действителност да има нещо повече от онова, което знаем или допускаме. Това явление надхвърля всички граници на раси и религии, всъщност всички измерими системи от убеждения и социални норми. Както каза така сладкодумно Никълъс в предговора, трябва истински да се вслушваме в думите на тези деца. Нещо повече, трябва съзнателно да се отворим за онова, което ни носят техните послания.

Когато се огледаме честно в днешния свят, започваме да осъзнаваме, че както човечеството, така и планетата, на която живеем, са в процес на разрушение. Затънали в ежедневието си, ние сме забравили за чудесата на съществуването. Пропускаме да забележим съвършенството на всяко движение във всеки момент, в който живеем. Озъртаме се извън себе си, за да търсим утеха и печалби, и често смятаме, че някой друг е длъжен да задоволява нуждите ни. Най-общо казано, в нас е зейнала огромна празнота, която всеки ден полагаме усилия да запълним. А онова, което сме забравили, е, че тя всъщност не съществува. Няма нещо, от което да се нуждаем, и то да не се намира вътре в нас. Децата не са го забравили и са дошли на този свят, за да ни напомнят, че сме много по-велики, отколкото се виждаме в ежедневната илюзия, наречена «реалност».

Децата на новото време ни носят възможности за забележителни еволюционни промени в нашия свят. Те идват с мисия и велика цел, но се нуждаят от помощта ни. Тяхната одареност ни носи просветление, а мъдростта им — спомени за времена и светове, за чието съществуване сме забравили. Децата на новото време не само са тук с мисията да ни научат със своята невинност и яснотата на своите истини, че има по-велика действителност, те са и нашето бъдеще. Всъщност ако се вслушваме в думите им, бъдещето на човечеството ще се отклони от сегашния си разрушителен път и ще поеме към една по-хубава, много по-положителна реалност — онази, която е по-глобално ориентирана и от полза за всички.

Ярките звезди, които ще намерите на страниците на настоящата книга, са чудо в много отношения. Те надминават всякакви поведенчески и психологически граници и стоят над социалните норми и религиозните вярвания. Те са мостове от нашия Източник към цялото човечество и по тях текат важни послания. Децата на новото време са духът на съвършенството, светилници, изпълнени с дълбока истина и невинността на онова, което някога е било и отново може да бъде човечеството. Тези деца са тук и сега, а след тях идват още! Готови ли сме да се вслушаме в тях?